Аполония 2020: Премиера на `Земното щастие` от доц. Георги Лозанов |
На 3 септември от 19 ч. е премиерата на " Земното благополучие " от доцент Георги Лозанов, в границите на.
За разлика от доста сходни текстове, появили се в последно време, книгата на Георги Лозанов не е насрещна офанзива против новите популистки водачи или техните политически утопии, тя е опит за отбрана на либерализма не като политическа идеология, а като политическа сензитивност. Това е книга в традицията на Мишел дьо Монтен, който в никакъв случай не си затваря очите за несъвършенството на човешката природа, само че вменява на индивида задължението да бъде свободен, както и непрестанно да рефлектира върху моралните избори, които прави. Да си свободен не значи да живееш в свободно общество, а да защитаваш личната си самостоятелност, без значение в какво общество живееш.
“Ако въпросът е какво в действителност работя, най-честният отговор е компромис. Не считам компромиса за нещо оскърбително, лигаво и безгръбначно. Напротив, вън от него има единствено фанатизирани джуджета ”. Това изречение е най-важното в книгата на Лозанов, то е център на неговата житейска философия. Защото човек е компромисите, които прави. И Лозанов се отличава от множеството наш съвременници, че той си дава ясна сметка за това.
Тази книга може да бъде написана единствено от човек, подготвен да отбрани компромисите си. И това прави дневниците на Георги Лозанов толкоз разнообразни от дневниците на други, на тези, които несполучливо се пробват да ни убедят в своята безкомпромисност, както и на тези, които са подготвени на всевъзможен компромис.
Иван Кръстев
Георги Лозанов е мъдрец, публицист, живописен критик, медиен специалист. Влизал е в разнообразни институционални функции, най-популярната от които е на дълготраен член и ръководител на НСРТ, а след това и на Съвет за електронни медии. Днес той съчетава работата си като доцент в Софийския университет с управлението на дирекция Културни връзки на Българска телеграфна агенция.
" Земното благополучие " е третата му есеистична книга след " Какъвто трябваше да бъда " и " Мое дясно ", отдадена на най-голямата му борба - с офанзивите против културния демократизъм, във време, когато те идват освен отвън, а и от вътрешната страна на Християнската цивилизация.
За разлика от доста сходни текстове, появили се в последно време, книгата на Георги Лозанов не е насрещна офанзива против новите популистки водачи или техните политически утопии, тя е опит за отбрана на либерализма не като политическа идеология, а като политическа сензитивност. Това е книга в традицията на Мишел дьо Монтен, който в никакъв случай не си затваря очите за несъвършенството на човешката природа, само че вменява на индивида задължението да бъде свободен, както и непрестанно да рефлектира върху моралните избори, които прави. Да си свободен не значи да живееш в свободно общество, а да защитаваш личната си самостоятелност, без значение в какво общество живееш.
“Ако въпросът е какво в действителност работя, най-честният отговор е компромис. Не считам компромиса за нещо оскърбително, лигаво и безгръбначно. Напротив, вън от него има единствено фанатизирани джуджета ”. Това изречение е най-важното в книгата на Лозанов, то е център на неговата житейска философия. Защото човек е компромисите, които прави. И Лозанов се отличава от множеството наш съвременници, че той си дава ясна сметка за това.
Тази книга може да бъде написана единствено от човек, подготвен да отбрани компромисите си. И това прави дневниците на Георги Лозанов толкоз разнообразни от дневниците на други, на тези, които несполучливо се пробват да ни убедят в своята безкомпромисност, както и на тези, които са подготвени на всевъзможен компромис.
Иван Кръстев
Георги Лозанов е мъдрец, публицист, живописен критик, медиен специалист. Влизал е в разнообразни институционални функции, най-популярната от които е на дълготраен член и ръководител на НСРТ, а след това и на Съвет за електронни медии. Днес той съчетава работата си като доцент в Софийския университет с управлението на дирекция Културни връзки на Българска телеграфна агенция.
" Земното благополучие " е третата му есеистична книга след " Какъвто трябваше да бъда " и " Мое дясно ", отдадена на най-голямата му борба - с офанзивите против културния демократизъм, във време, когато те идват освен отвън, а и от вътрешната страна на Християнската цивилизация.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ